През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу
, напуска
и пристига в
. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в
, след което заминава за
. В началото на
се среща с
и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в
. При пристигането си на остров
, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието "Капитан". След потушаването на въстанието напуска острова без да капитулира пред турците. Пребивава в
, в
и в
. Известно време се установява в
, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
1864 yılının sonbaharında Türkiye karşı savaşmak için Yunanlılar çekilen Bulgar voyvoda, Ege bırakarak ve Atina'da geldiğinde. Bir dinleyici askeri okula burada. Makedonya ve sonra sola İtalya tur tetkik devrimci al. Giuseppe Garibaldi erken 1866 yılında tanışır ve nerede iki ünlü organize onun evinde kalıyor "garibaldijska grubu" oluşan 220 İtalyanlar ve 67 Bulgarlar, Girit isyanı katılır. Girit Adası Bulgar devrimci girişte ve bir misyonu ile küçük bir özel ekip Mount Šilik alan içinde hareket etmeye atandı. Petko voyvoda burada daha cesur ve cesur bir lider olarak ortaya çıkar ve "Kaptan" unvanını kazandı. Türklere teslim oldu olmadan adayı terk ayaklanmanın bastırılması sonra. Alexandria, Marsilya ve İtalya yer alır. Bir süre Atina'da, nerede ülkesine celokupnoto ve kurtuluş hakkında kendi vatandaşlarından hitabe için üzerinden yayılan yerleşti.
На 12 май
г Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами "правят инспекция" на турският гарнизон в крепостта Сир остров Митилин (
) и благополучно 3 юни 1869 година пристигат в
при устието на река
. През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с турската жандармерия в околностите на
,
и
кааза (околии) и отново успява да отблъсне турските сили.
След опит за покушение над войводата поръчан от силния местен феодал чифликчията Хакъ бей на черкезите от село Коюшепе, на следната
г. във февруари 100 души хайдути нападат и запалват селото, избити са всички черкези, а жените и децата са прогонени. Около месец след това Петковата дружина води бой с турците при същото село, на 18 юни — в околностите на съседното черкезко село
, и на 12 август в гората Курудаг срещу многоброен башибозук и низами. Тук 22 дни ожесточено се бранят и успяват да се измъкнат, като дават един убит и войводата е леко ранен в крака, срещу убитите от тях 30 жандарми и един юзбашия. След поредния неуспех еноският каймакамин Тахир бей започва репресии над християнското население. През есента на 1871 г. те стават особено ожесточени, докато лично войводата нe се промъква преоблечен като ходжа при Тахир бей и го "вразумява". Репресиите са прекратени.
12 Mayıs 1869 günü, Kaptan Petko voivoda dekolmanı toplamak ve Bulgar plaja çok için uygun deniz kenarında Atina'dan başlamaktadır. Böyle nizami "kale efendim Mitilin Adası (Lesbos) ve hitch 3 Haziran 1869 yılında Türk garnizonunun muayene olun" içinde Enos varmak Maritsa Nehri'nin ağzında kılığında. 1869 yılının yazında grup beş kere Dedeagačkata, Enoskata ve Kešanskata Kaza (ilçe) civarında Türk Jandarma ile savaşa girmek ve yine Türk Kuvvetleri püskürtmek başardı.
bana güçlü yerel feodal Lord tarafından yaptırılan bir Dük suikast girişiminde sonra Hak″ Bay Köyü Koûšepe, birini gelen Türklerin 1871 yılında Şubat, 100 kişi saldırdı ve köy asiler ateşe Çerkezler katletti. ve kadın ve çocukları zorla göç ettirilmiş. Yaklaşık bir ay sonra bu Petkovata demet Türklere karşı mücadele aynı köyde 18 Haziran Akhodža komşu köy ve bistrishka civarında 12 Ağustos yılında Woods Kurudag karşı çok sayıda giriştiğimiz ve nizami sürüyordu. Burada 22 gün şiddetle hedef ve yönetmek-e doğru kaçmak, birini vererek öldürdü ve Voyvoda hafifçe bacağından yaralandı karşı onlar tarafından öldürülen 30 / Jandarma içeri girdi ve bir ûzbašiâ. Sonra başka bir başarısız enoskiât kajmakamin Tahir Bey Hıristiyan nüfusa karşı misilleme başladı. 1871 sonbaharında, onlar özellikle şiddetli olmak, Dük'ü bizzat ben hoca olarak gizlenmiş gizlice ne zaman Tahir Bey ve "makul". Darbe askıya alınıp alınmadığına.
В 1872 г. одринският валия изпраща срещу четата Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани по затворите с обвинение, че са Петкови помагачи и приятели. Пашата в Одрин само двадесет и четири часа след това освобождава всички тях от Одринския затвор, а на 30 юли 1872 година каймакамшът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири. Това де факто е капитулацията на одринскиия Валия. Дружината се структурира със свои бойна част - "четници", тилова част - "ятаци", разузнаване - "шпиони", счетоводство - "каса", снабдена е с добро оръжие и с палатки - "чадъри" подобно на турските части. Тя фактически става въстаническа военна част в Беломорието.
В 1873 г. четата става въстаническа. Нарича се „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.
Паметникът на Петко войвода в Момчилград
Чешмата на Капитан Петко войвода в Мароня - Беломорска Тракия
В 1874 г. на 16, 17 и 18 януари, а след това на 22 февруари в планината Чандърда, Еноско, Капитан Петко само с 15 свои хора отблъсква 120 турци. През първата половина на 1874 година към заптийските потери на кърагаларите се присъединяват и войскови части. През май и два пъти през юни Петковата дружина, като извършва марш по 30 км за денонощие в един месец води бой, първо с цял табор войска в Димотишко, след това с една башибозушка орда в Кърджалийско, накрая, пак с редовна войска, на 30 юни в Гюмюрджинско. Следва нападение върху Дедеагачката железопътна станция заради издевателствата на немеца Хумберт върху работниците. Хумберт е глобен 450 златни лири и покорно спира безобразията си. Това вдига на крак Цариград и лично Одринският валия предвожда 2000 щика войска плюс целия башибозук и всички каймаками от вилаета срещу четата, но напълно се проваля, като единственото му геройство е, че обявява 5000 лири награда за главата на войводата, изтормозва християнските села и изгаря гората Шейнаркурусу до родното село на Пeтко войвода Доганхисар. Четата се оттегля към Марония и есента едва не става жертва на заговор да бъдат отровени от местния грък лихвар Калън (Дебелия) Тома, протеже на цариградския Али паша.
1872 yılında Arap Hasan Petkovite Çetnikler tarafından ele geçirildi, dekolmanı karşı odrinskiât valiâ gönderdi. Hayatı bunlar yardımcıları ve arkadaşları. Petkovi karşı bir suçlama ile cezaevlerindeki bütün Tutuklular Serbest bağışlandı Edirne'de sadece 24 saat otlatma, sonra onları Odrinskiâ hapishaneden 30 Temmuz 1872 tarihinde "samoupraven cetveli" ve "levy" onun 6000 Gold Türk Lirası ödüyor Ferre Mustafa susam Petko voyvoda bir mektupta itiraf kajmakamš″t serbest. Bu odrinskiiâ Valiâ, fiili teslim olduğunu. Grup yapısı ile kendi birimi "Çetnikler", h & s bölüm-"güvenli ev", istihbarat-"casus", muhasebe-"Kasiyer", bu iyi silahlarla donatılmış ve çadır-"şemsiye" Türk gibi parçalar. Asi bir parçası askeri Aegean.
1873 yılında dekolmanı isyancı oldu. Bunun adı "ilk Bulgar Rodop grup", ile tüzük (23 Nisan) ve mühür ile yazıt "Trakya b. Bulgar. demet "(Trakya devrimci Bulgar grup), 1870 ' kim.
Petko anıt voivoda Momçilgrad içinde
Kaptan Petko voivoda Maronâ-Aegean Trakya dokunun
Te, 16, 17 ve 18 Ocak, sonra dağlar Čand″rda, Enosko, Kaptan Petko sadece 15 kişi ile 22 Şubat repels 120 Türkler. 1874 parça bulunmaktadır için ilk yarısında k″ragalarite zaptijskite birleştirmek ve silahlı kuvvetler. Mayıs ve June Petkovata iki kez bir ay içinde günde 30 km yaparak şirketi kavga, ilk Tabor birliklerinin Dimotiško, sonra bašibozuška, Kurdjalii, bir kalabalık içinde sonunda, tekrar düzenli ile 30 Haziran'da yapılan Gumuljina yol açar. Alman işçi Humbert üzerinde aşağılanma nedeniyle Dedeagačkata tren istasyonunda saldırı sonrasında. Humbert, 450 sovereigns para cezası verildi ve uysalca durur onun oluşturmadılar. Bu ayak yükseltir ve kişisel Odrinskiât valiâ Istanbul süngü asker artı 2.000 Bashi Bazouk etrafında ve tüm kajmakami dekolmanı karşı sermayenin yol açtı, ama tamamen başarısız, sadece onun açıkları olduğu gibi bu Dük ün başı, Hıristiyan iztormozva köyleri 5.000 £ Ödülü duyurdu ve ev köy Petko voivoda Aisymi için orman Šejnarkurusu yandı. Grup Maronia için geri çekildi ve sonbahar, neredeyse bir komplo Ali Paşa protégé yerel Yunan borç veren Callen (Fat) birimler tarafından zehirlenmiş bir kurbanı olur.
В 1875 г. първата схватка с потерите e на 20 март, в планината Св. Георги, Гюмюрджинско. Следват битките с турската полицейска и военна сила: на 9 май в планината Чаталтепе, Еноско, на 30 юни — при Бургасдере, Димотишко, на 20 август — в Имаретската кория, Гюмюрджинско, и десет дена по-късно — при Карабунар, Димотишко, коъдето капитанът с 30 четници води бой с 500 души черкези, убиват юзбашията им и още 30 черкези. Бунтовниците дават 3 убити и 5 ранени, Петко войвода е ранен в ръката. След това при село Кадъкьой Джафер ага напада четата, по заповед на злополучния отровител Калън Тома в помощ му идва и 600 души войска от Мароня която е там да го пази от дружината. Четниците разбиват Джафер ага, след бърз марш влизат на 11 май в Мароня, арестуват Калън Тома и няколко заптиета, изгарят лихварските му книги, раздават ценностите му на бедните и тържествено напускат града, като отвеждат пленените със себе си. Турската войската го следва, без да смее да влезе в бой. Водят се преговори за размяна на пленниците срещу освобождаване на 4 четници, заточени на Кипър и хайдушки ятаци, ятаците са освободени и 4 заптиета се пуснати. Тъй като четниците остават заточени, лихварят и две заптиета са екзекутирани. През 1876 поради развихрилите се турски зверства при потушаването на Априлското въстание и последвалата дипломатическа активност, четата не предприема активни действия, за да не излага на тежка опасност беломорските българи.
1875 yılında ilk çarpışma poterite e, 20 Mart, Mount St burada. Georgi Gumuljina. Türk polis ve askeri kuvvet ile savaşları takip: 9 tarihinde dağlar Čataltepe, Enosko, Dimotiško içinde 30 Haziran'da yapılan Burgasdere, 20 Ağustos Coria, Imaretskata ve on Gumuljina gün sonra – beyaz Dimotiško, ko″deto usta, 500 kişi ile 30 Çetnikler girdiği Savaşı ile de onların ûzbašiâta Çerkezler ve 30 daha fazla Çerkes öldürebilir. Asiler öldürdü 3 ve 5 yaralı, Petko voivoda kolundan yaralandı. Sonra Kadıköy Jaffer AGA dekolmanı, Callen Thomas yardım gelir talihsiz zehirleyici ve onu gruptan tutmak için var Maronâ dan 600 asker emriyle köye saldırdı. İsyancılar sonu Jaffer Aga, hızlı bir Mart sonra üzerinde Mayıs 11, Maronâ, geliyor Thomas tutuklandı ve birçok köy Callen, Yakılan kitaplarını lihvarskite yoksul değerlerini ele ve ciddiyetle onları esir alınmış olması, şehri terk. Türk ordusu, kavga için gülmeden takip etsin. Lider değişimi için müzakereler mahkumların serbest bırakılması 4 Çetnikler, karşı bilenmiş Kıbrıs ve onların destekçileri ", âtacite salınır ve 4 yerleştirilmiş Köyü olması. Asileri sürgün kalması gibi tefeci ve iki köy idam edildi. 1876 razvihrilite nedeniyle Türk zulümleri isyanı ve takip eden diplomatik faaliyet bir baskı sırasında grup ciddi bir tehlike belomorskite Bulgarlar duyurmak için etkin eylemler almaz.
През 1877 г. в планината Чобандаг, Дедеагачко, на 15 март e първото сражение между бунтовническата дружина и турците. На 13 юни, ден преди руските войски да форсират Дунава, при село Павлюкюпрюсу четата разбива един кърагаларин от Фере. Организираният в 1869 година отряд, се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878). До края на годината четата има личен състав 300 души и активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на „мажирите“ (дезертьори и бегълци). За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях.
1877 yılında dağ Čobandag üzerinde 15 Mart, içinde Dedeagach ve e ilk isyancı grup ve Türkler savaş. 13 Haziran, Tuna Nehri, Pavlûkûprûsu Köyü, k″ragalarin kırık Band Ferré karada Rus askerlerinin önceki gün zorlar. 1869 kadrosuna dahil Kurtuluş Savaşı içinde (1877-1878) düzenlenir. Hedefleri silahlı kuvvetler disarms ve "mažirite" (firari ve mülteciler) aşırılıkları nüfus korumak yıl grubu sonunda kişisel bir personel 300 kişi ve aktif olarak Türk ordusunun kafasına hareket vardır. Altı aydan daha az isyancılar Türk polis ve askeri güçleri ile dokuz savaşlara yol ve bunların üzerine kendi üstünlük kurmak.
В края на декември
година четата влиза в
и освобождава града и околният район от турска власт. Българската власт се държи и след сключването на 19 февруари (3-ти март нов стил) на Санстефанския договор, по който града остава извън границите на България и продължава до 9 март. Когато след атаката на войска, башибозук и черкези, водени от двамата паши (генерали) Хасан и Яхия, четниците, предадени от гръцкия поп Филип, се изтеглят с част от населението от града. Заели една височина край Мароня, те обстрелват турците, които отстъпват, помислили, че срещу себе си имат руска войска, така градът е спасен от опожаряване. Убити са 72 турци, 6 четници и десетина жители на Марония предимно жени и деца. Дружината се прехвърля в Доганхисар, родното село на войводата, което е в руската зона. Тук руснаците им възлагат охраната на християнскто население в
и
от турски войски и башибозушките и дезертьорски формирования на английския полк.
нарекъл се
„Хидает“ бей. На 29 март четниците преодоляват пътьом с бой едно отделение турска войска при Каракая, Ференско. На 13 април в планината Китка, Димотишко, четата в състав 200 души разбиват 3000
, като няколко десетки от башибозука са убити. След 14 дни в следваща битка със сенклеристите са убити и ранени 150 сенклеристи срещу 19 убити и ранени българи, войводата е леко ранен. Следващото сражение с башибозука на Хидает паша е при село Голям Дервент, Димотишко. Тук Петко войвода има 400 души срещу 1000 на британеца. Българите дават убити и ранени — 11 души и убиват и раняват — 35 турци. На 21 май отряд от 10 души (капитана с 3 четници, 3 казаци, 3 въоръжени одрински търговци), командван от Петко войвода, успешно отбранява село Плевун от нападение на сенклеристки башибозуци, ранява 10-тина и избива 20 плюс главатарите им и след евакуиране на населението в руската зона на 22 май атакува с 200 свои четници башибозушката орда. Няколкото стотин сенклеристи са напълно разгромени и дават към 200 убити срещу няколко убити и ранени четници, включително войводата, който пак е ранен. На 5 юли четата води последен бой със Сенклеровите части в Дедеагачко. След претърпените поражения сенклеристите опразват района и се оттеглят към Кърджалийско заедно със своя предводител, където преди настъпването на есента групите им се разпадат. Четата продължава мисията си в средните Родопи. На 18 август е първият бой с башибозука при Ешекулак, вторият е на 30 август при „Момина вода“, третият — на 8 септември в Караманджа. Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на
, се присъединява и четата на
. На 14 ноември разрасналата се чета, попълнена с необучени ентусиасти, е отхвърлена от башибозука в битка при село Брезе, в местността „Пуризовските колиби“. След това броят на личния състав е намален и до края на 1878 г. успешно са отбранявани от башибозука
,
и съседните християнски села. В края на декември в
идва руски гарнизон и поема тази отговорност.
Aralık ayı sonunda, 1877 yılında Maronâ band ve şehir ve çevresi Türk Hükümeti serbest. Bulgar güç 19 Şubat (3 Mart, yeni stil) anlaşması'nın imzalanmasından sonra şehir Bulgar sınırları dışında kalan ve 9 Mart ayına kadar devam ediyor bir antlaşma düzenlenmektedir. Ne zaman iki mera (General) Hassan ve Yahya, Yunan Kralı Philip tarafından devir teslim isyancılar tarafından saldırı ordusu, giriştiğimiz ve Çerkezler, sonra yol, şehir nüfusunun bir kısmı ile indirilebilir. Şehri talan kaydedildi yükseklik kenarında onlar kadar Maronâ kendini sanıyordum ateş altında çekildi Türkler Rus Birlikleri var. 72 Türkler, 6 Çetnikler edildi ve Maronia bir düzine sakinleri ağırlıklı olarak kadın ve çocuklar vardır. Grup Aisymi, Rus bölgesinde Voyvoda ev köy transfer. Burada Rusların beyaz yalı ve Türk askerlerinin dağlar ve İngiliz alayı bašibozuškite ve dezert′orski oluşumları hristiânskto nüfus bekçilik atanmış. "Hidaet" Bay St Clare denir. 29 Mart asiler üzerine Türk ordusu Karakaâ Ward, Ferensko yenerek bu şekilde üstesinden gelmek. 13 Nisan grup, Dimotiško, 200 kişi tarafından birkaç Senkleristi 3000 kırık oluşan dekolmanı üzerinde onlarca bašibozuka öldürüldü. Sonra 14 gün senkleristite ile sonraki savaşta öldürülür ve karşı 19 Yaralı 150 senkleristi öldürdü ve Bulgarlar yaralı, Voyvoda hafif yaralandı. Köyün büyük Derbent, Dimotiško bašibozuka, Hidaet Paşa ile sonraki Savaşı. Petko voyvoda işte 400 kişi 1000 's İngiltere karşı. Bulgarlar onlar öldürdü ve yaralı — 11 kişi ve öldürme ve 35 Türklere ağır yaralı. 21 tarihinde 10 Kişilik (3 Çetnikler, üç Kazaklar, 3 silahlı Adrianople tüccarlar ile yüksek lisans), Petko voyvoda tarafından komuta Köyü 10-Tina ve öldürme 20 artı onların chieftains sonra 200 bašibozuškata Çetnikler Horde ile 22 Mayıs saldırı Rus bölgesinde nüfus tahliye ağır yaralı Pelevun senkleristki Bashi saldırı, ve başarıyla savunmak. Birkaç yüz senkleristi tamamen bozguna uğradı ve yaralı Duke, dahil olmak üzere birkaç ölü ve yaralıları Çetnikler karşı öldürdü 200 vermek. 5 Temmuz tarihinde dekolmanı Dedeagach parçaları ile son savaş savaştı ve Müslüman karşı savaştı. Yener senkleristite oprazvat alan acı ve için onun lideri Kurdjalii, birlikte nerede Sonbahar başlangıcı önce geri çekti sonra kendi gruplarına dökülüyor. Grup içinde orta Rodopların onların misyonu devam ediyor. Eshekulak yılında bašibozuka ile 18 Ağustos ilk savaş ikinci 30 Ağustos oldu ne zaman "momina Voda", üçüncü – 8 Eylül Karamandža burada. Rodop Dağları nın serbest için savaşan ve Kraicho Reis grup katıldı Kaptan Petko şirkete. 14 Kasım okunur genişlemiş, vasıfsız meraklıları tarafından doldurulur, Breze Köyü yöredeki "Purizovskite giriş Kabin." bir savaşta bašibozuka tarafından reddedildi Bundan sonra personel sayısı düşürüldü ve 1878 sonunda başarıyla Chepelare, shiroka Luka ve komşu Hristiyan köylerinden bašibozuka otbranâvani gerekir. Coğrafi alanlarda Aralık sonundaki Rupchos Rus garnizon gelir ve bu sorumluluk kabul etmez.
